Земноводни

Земноводните (Amphibia на старогръцки: amphi - удвоено и bios - живот) са клас студенокръвни животни, включващ всички Четириноги, които нямат амниотични яйца (около 6 000 съществуващи и днес вида). Повечето земноводни прекарват част от живота си на сушата, но не са приспособени за изцяло сухоземен живот. В своето развитие претърпяват метаморфоза от ларви дишащи с хриле към възрастни дишащи с бели дробове, на които им израстват и крайници и променят формата на тялото. Изключение от това правило правят протеите, които през целия си живот запазват ювенилните си органи и форми. Днес амфибиите са известни с три подкласа Anura (жаби), Caudata (саламандри и тритони) и Gymnophiona (безкраки змиеподобни земноводни разпространени в тропическите райони). Повечето снасят яйца във водата, подобно на своите предшественици рибите. Науката, която изучава амфибиите се нарича батрахология.

Земноводните представляват екологичен индикатор за степента на замърсяване на околната среда като в наши дни числеността им драматично се съкращава в целия свят. Много видове достигат до ръба на изчезване, а други са безвъзвратно изгубени.

Земноводните се появяват през девон и се превръщат във върховни хищници през карбон и перм. Много еволюционни линии от тези представители обаче изчезват в периода на масовото измиране Перм-Триас. В периода на триас представителите на семейство Metoposauridae се превръщат във висшите хищници, но с настъпването на засушаване през ранна юра всички те измират. От този период продължават да се развиват представителите на гигантските Temnospondyli като Koolasuchus и предците на съвременните Lissamphibia.

Безкраки

Безкраките земноводни (Gymnophiona или Apoda) са разред земноводни, които напомнят на външен вид червеи или змии. Те живеят предимно под земята и се срещат главно във влажните тропични райони, поради което не са широко известни и представляват най-слабо изследваният разред земноводни. Тялото е покрито с люспи, очите са закръглени, а женската се увива около снесените яйца.

Сифонопс

Гегенеофис

Опашати

Опашатите земноводни (Caudata или Urodela), наричани също саламандри, са разред земноводни, включващ 552 вида животни със слаби тела, къси крайници и дълги опашки.

Влажната кожа позволява на земноводните да пребивават само в близост до вода или във влажна почва, обикновено в горите. Някои видове са водни през целият си живот, други живеят във водата периодично, а трети са напълно сухоземни особено в напреднала възраст. Външният вид на саламандрите наподобява на гущери, но са лесно различими по липсата на люспи. Имат способността да възстановяват (регенерират) загубените си крайници.

Видовете на саламандрите са многобройни и се срещат в повечето влажни области на Северното полукълбо, както и в най-северните части на Южна Америка. Повечето от тях са малки, но някои достигат до 1 m дължина. В Северна Америка се срещат големият американски саламандър (Cryptobranchus alleganiensis) и морското куче (Dicamptodon), които могат да достигнат дължина до 30 cm, а в Япония и Китай - гигантският саламандър, дълъг 1,50 m и тежащ 30 kg.

Дъждовник

Тритон

Безопашати

Безопашатите земноводни (Anura), наричани обикновено жаби, са разред земноводни, включващ около 5 000 вида. Размерът им варира от 10 mm (Psyllophryne didactyla от Бразилия и Eleutherodactylus iberia от Куба) до 300 mm (Жаба голиат (Conraua goliath) от Камерун). Повечето представители имат издължени задни крайници, късо тяло, ципести пръсти на предните и задните крайници, издадени очи и липса на опашка. Жабите са известни със способността си да скачат, което е резултат от дълга еволюция на задните крайници и редица други приспособления. Обитават предимно водни или поне влажни местообитания, но се придвижват сравнително лесно и на сушата. Отлагат хайвер в локви, блата или езера. Ларвите, т.нар. попови лъжички, притежават хриле и дълга опашка, но след определен период на развитие и следваща метаморфоза тези приспособления изчезват. Зрелите индивиди са хищници, хранещи се с членестоноги, червеи и мекотели. Безопашатите земноводни са сравнително лесно отличими по своето крякане, което може да бъде чуто през деня и нощта и най-вече през размножителния им сезон. Разпространението на жабите варира от тропическите до субарктичните райони, но повечето видове обитават предимно дъждовните тропическите гори.

Жаба бик

Дървесница